Изборът на крепежни елементи изисква цялостна оценка на няколко фактора. Първото е типът натоварване, свързано с приложението: статични натоварвания (като например при структурно анкериране) могат да бъдат поети от стандартни болтове от въглеродна стомана, докато динамичните натоварвания (като тези, включващи механични вибрации) изискват високо{1}}здрава легирана стомана, комбинирана с мерки против -разхлабване (напр. пружинни шайби).
Второто е съвместимостта с околната среда: оборудването за химическа обработка изисква устойчиви на киселини{0}} и -алкалои крепежни елементи от Hastelloy, докато външните инсталации налагат съобразяване с рейтингите за устойчивост на солен спрей. Освен това ефективността на монтажа е критичен фактор; само-винтовете са подходящи за бързо сглобяване, докато високо{4}}прецизните болтове изискват специфични монтажни разстояния.
Например, недостатъчното предварително натоварване на болта може да доведе до разхлабване на връзката, докато прекомерното предварително натоварване може да предизвика повреда от водородна крехкост. Следователно най-добрите практики в индустрията препоръчват използването на динамометрични ключове за контрол на въртящия момент при монтажа и провеждане на периодични ултразвукови или магнитни тестове за идентифициране на потенциални проблеми. За критични конструкции трябва да се използва и анализ на крайните елементи (FEA), за да се симулира разпределението на напрежението в крепежните елементи и да се оптимизират проектните параметри.
Изисквания към външния вид: Цветът на крепежния елемент трябва да съответства на свързаните компоненти; при липса на специфични изисквания обикновено се приема стандартно сребристо{0}}бяло покритие.
Изисквания за предотвратяване на ръжда: Повърхностните обработки трябва да бъдат избрани въз основа на корозивността на работната среда; за влажна или крайбрежна среда трябва да се даде приоритет на обработки с превъзходна устойчивост на корозия, като галванизиране или покритие Dacromet.